Tamara Sergeevich

Луда? Колко да е луда? Може би мъничко? Или пък повече от необходимото, за един нормален човек.
Да, не започнахме правилно. И нека Ви запознаем с Тамара Сергеевич, да тя не е обикновено нормално момиче. Но какво да направим в следствие на спомените й Вие сами ще определите какво в същност се е случило с нея.
Въпреки, че до сега в колкото й санаториуми да е била не са й дали точна диагноза, за да кажем какво точно се е случило с това момиче, ще трябва да задълбаем много по навътре в душата й, дълбоко в спомените й, който самата тя е подтиснала и не иска да разкрие.Може би точно това, подтиква терапевтите за по голям интерес спрямо нея, госпожицата е едно истинско предизвикателство.

Спомен 1;

Тъмно беше толкова тъмно, а единствено тя се разхождаше по улиците на Виена. Едва двадесет годишна девойка прибираща се от поредното посещение на баба си в кварталната болница, вървяща съвсем сама и беззащитна. Тамара бе обвила раменете си с ръце и се оглеждаше при всеки шум, идващ от следващия ъгъл, но така озъртаща се тя не виждаше опасността и винаги бе готова да я посрещне в очите. Но пък нито тя, нито някой от нас беше предполагал какъв белег в съзнанието й щеше да остане тази нощ.Но също така беше логично, какво щеше да се случи с една девойка, вървяща сама в тази тъмна и студена улица. Беззащитна, колкото й да си мислеше, че е защитена. Беше толкова невинна, чиста като капка, но тази нейна невинност, щеше да й коства прекалено много.
Докато вървеше, така неспокойно, усещаща студа пронизващ нежното й лице, каращ цялото й тяло да бъде обливано със студените тръпки.
И ето, че вървейки бавно към дома си, чу тихите стъпки, който се появиха изведнъж зад нея, Тами забърза крачката си, но не успя да избяга от онова, което я очакваше.
И както всички се досетихме, я сполетя мъж, който остави онзи споменат по горе белег в съзнанието й.

Спомен 2;

Няколко години по – късно Сергеевич не говореше с никой, седеше на един стол и се поклащаше лекичко, не можеше да се осъзнае, а й никой не я разбираше. Тя бе спряла да говори, почти не се хранеше, единственото, което правеше е да се поклаща лекичко на стола, и да си тананика, песнички от детството си, което караше родителите й, да започват да си мислят, че малкото им цвете е полудяло.
Но не това, не беше причината да я пратят в санаториум.
Вечерта, докато майка й спеше, а баща й явно бе изгубил разсъдъка си, се опита да насили дъщеря си, която все още не бе успяла да преглътне случилото се преди четири години и няколко месеца.

Одобрена си и добре дошла! Приятно прекарване :)