J'ai pas choisi de naître ici...Règles du jeu fixées mais les dés sont pipés.L'hiver est glace, l'été est feu... tire-moi de là!

Форкс - все същият, мрачен и дъждовен. Но какво ли се променя тук? Когато учиш в училище с триста души, а градът ти се състои от има няма седемстотин, нищо не се променя. Все същите хора по коридорите, все същите лица в супермаркета.
Когато живееш на едно и също място шестнадесет години, то сякаш не се променя. Но Форкс ... е той наистина си е един и същ. Вали почти постоянно, все пак това бе най - мокрото място на Олимпийския полуостров. Слънцето бе рядкост, но всичките му се радваха. Снегът идваше рано през годината и размразеше ли се, ставаше още по - зле. Но, ако си израснал в Форкс, всичко това е просто ежедневие. Просто обуваш непромокаеми ботуши и плуваш до училище, ако природата реши да се намуси.
И все пак Кейт предпочиташе това. Предпочиташе мрачното и дъждовно време пред изгарящите лъчи на слънцето, каращи я да се пържи в собствен сос.
Родителите и бяха разведени. Майка и живееше в Лос Анджелис, а баща и бе от тук, роден и израснал в Форкс, той нямаше намерение да напусне града за нищо на света, независимо, че бе влязъл в устите на хората заради действията си от преди три години, или по - точно с развода.
Преди три години живота на Кейти тотално се бе променил. Тогава и бе разбрала, че предпочита сенките на дърветата тук и обилния дъжд. Но това което доведе до това прозрение не бе нещо хубаво. Кейти бе разбрала, че родителите и ще се развеждат. Бе разбрала и защо. Защото бе красива двадесет годишна блондинка със силиконов бюст и нула мозък. 
Като цяло е добро момиче, не спори с когото и да е, освен ако не и се налага или не и писне и да знае, че е права в случая. Усмихва се почти постоянно, няма намерение да си съсипва живота заради глупостите на родителите си. Живее свой собствен живот и го живее така както иска. Отдавна е заявила, че няма да им върви по задниците, особено след като бяха направили това за нея. Една година си я бяха пращали като подарък за всеки празник, ту при единия,ту при другия. Това я бе накарало да се промени. Преди това Кейти бе съвсем свита, но сега ... е сега може да се каже, че има по - голям шанс да си отвори устата.
Като я гледа човек - усмихната, отмятаща дългата си кестенява коса и гледаща някого с пъстрите си очи, не би казал, че е човек който често се срива, но самата истина е, че Кейти постоянно получава пристъпи. Годината между Форкс и Лос Анджелис я бе разбила до крайност, или крайност поне докато не и се събере твърде много.
За разлика от все същия Форкс, все същото мрачно време и все същите вековни дървета, това момиче се промени. И продължава да се променя, опитва се да стане по - добър човек, да спре нервните си изблици, сриванията си, ядът си. И донякъде успява, но понякога и трябва само малко за да се запали точно като клечка кибрит ... да пламне като фитила на свещ и да изгори като цепеница в огън.