Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind

by Сандра Пет Юни 13, 2014 12:42 pm

Сандра | 22 г. | върколак

Когато изгубиш всичко,се превръщат в развалина.
Буквално.
В един такъв момент не ти остава нищо друго освен гневът който те обзема лека полека,инстинктът за оцеляване и страхът да го пристъпиш.
Когато знаеш,че няма друг начин,когато тялото започне да те боли,когато мозъкът ти откаже ,а в очите ти не е останала и капка сълза,когато кокалчетата на ръцете ти започнат да кървят за стотен път,то ти вече знаеш - искаш да сложиш край на това безумно съществуване.
Но не го правиш,не го правиш заради тях - всички онези които обичаш и които са все някъде там,но не и около теб,но са в безопасност и само това те интересува.Защото предпочиташ тях пред себе си,защото макар и да си ги изгубил,ти все още ги обичаш.
Съдбата си играе с теб,оставя ти три чувства на кръст,кара те да полудееш от тях.Кара дните ти да изглеждат сиви,тъжни,еднакви.Но те винаги са някак си различни,с всеки ден ти ставаш все по-зле.Накрая започваш да крещиш без причина,защото вече ти е дошло до гуша,защото вече не виждам смисъл в нищо,не виждам смисъл дори в собствения си живот...защото без тях,ти си никой.Те са твоят свят,твоята глутница и мястото ти е сред тях.

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind Bdc4349bac663aeadb5818e98d5f7d04

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind Tumblr_n3xv860eb01s3g6aoo7_250

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind Tumblr_n3xv860eb01s3g6aoo10_250

Тя беше като тях,като всички тях.
Ходеше чорлава,мръсна даже,с разпокъсани дрехи.
Тяхната мисия нямаше край,постоянно се разкъсваха и следяха.Постоянно бяха налиния,а това я подлудяваше.Но нямаше избор,чуеше ли някого от тях бе длъжна да се отзове на помощ.Те бяха нейното семейство,независимо дали го желаеше,а някои от тях,тя ги ненавиждаше.Би ги удушила с голи ръце,би разкъсала гърлата им,би ги заровила живи.Но и как не би,та те съсипаха живота и...
Когато тя бе с тях,се държеше като тях.
Хората в града я гледаха странно щом стъпеше на някоя по-оживена улица.Същото ставаше и с останалите.Всички до един ходеха с малко и прости дрехи,лесни за събличане.Знаеше,че искат ли нещо от нея,нямаше да има време да сваля хубави рокли,красиви блузи или удобни обувки.Далеч не...при тях всичко се свеждаше до някоя изцапана тениска,разпокъсани къси панталони и някой и друг чифт гуменки.
Докато беше с тях,тя не знаеше,че има и друг начин,но сега вече знае.

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind Tumblr_mpfticH15n1ru9p42o3_250

Изгубила родителите си още в ранни години,единствения жив роднина на момичето е нейната сестра близначка.Двете биват включени в глутницата на Сам,алфата на вълците във Форкс,но далеч не по свое желание.
Глутницата на Сам Ули убива родителите им,които се опитват да ги защитят.Тогава ида и Ада за малкото момиче.Макар и млади вълците надделяват над по-старшите,които в този момент представляват заплаха.Така и двете сестри остават сами,а Сам ги държи край себе си ,като някакви покорни кучки,и то на повикване.
Сума време,Сандра следва заповедите на черния вълк,кланя се пред него и е так при всеки негов вой,търпи мислите му,както и тези на всички останали,а най-лошото е,че те знаят нейните.Знаят,че тя ги ненавижда,или поне по-голямата част от тях,знаят какво би направила стига да можеше,знаят всяка една нейна тайна,всяко едно нейно движение.
Още в началото,когато постъпва в глутницата,когато е все още плаха и смирена върколакът Пол я белязва.Това не и харесва тогава,но с времето двамата развиват дълбока връзка,и нещо повече.Но глупостите на Сам карат Сандра да му се опълчи.През цялото това време го е търпяла заради сестра си,заради благоприличието на глутницата и заради това,че трябва да се пазят от вампирите,които далеч не са истинското зло.Затова и решава да избяга.Тогава съсипва и живота си.Губи сестра си,която остава при глутницата на Ули,и макар и да я е страх и да се притеснява за нея,вече не може да се върне.Инстинкта и на Алфа,който е развила и който и помага да се опълчи на Сам,надделява.Но сестра и не е единственото което обича и е оставено във владенията на старата и глутница.Там,на тяхна територия се намира и дъщеря и,момичето което ражда когато е на шестнадесет от Пол.Знае,че Пол няма да позволи нищо да се случи на тяхното дете,но когато не е виждала никого от тях с години...просто се побърква.
Това и става с нея,побърква се.
Напускайки глутницата на сам и живеейки сама,почти изцяло като вълк на първо време,а после главно като човек,Сандра се побърква от притеснения и страх по тези които обича и които е оставила,защото там ще са в по-голямата безопасност.Основава нова глутница,макар и далеч по-малка в околията на Форкс,в една определена територия за която нито Кълън нито върколаците могат да отворят уста.И все пак ,ако я питате кои "чудовища" в Форкс са по-опасни,тя би казала върколаците.За нея те са по-опасния вид,или по-скоро глутницата на Сам е такава.Не,не биха наранили хората,но понякога прекаляват.Не се държат като хората,а като пълни животни,но както може и да очаква като те не знаят друг начин,тя също не знаеше докато не разбра,че може да живее така,свободна...макар и на парчета.Защото без онези които обича,тя е наполовина.Живота и не е пълен,особено щом става дума за детето и,и сестра и.И Пол.Тези за които живее.
Единствено новата и глутница я крепи през това време.Защото тя е отговорна за тях,трябва да ги държи заедно,за да оцелеят.

- Ликът е Maite Perroni

by **Rosalie** Пет Юни 13, 2014 12:50 pm

Одобрена си и добре дошла. Забавлявай се! :)

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind

Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind

Re: Even though it hurts I can't slow down. Walls are closing in and I hit the ground. Whispers of tomorrow echo in my mind