after 2 weeks//alena&katherine

- Мислех че си личи че съм момиче.
Демонът се засмя звучно. Повечето хора биха описали смехът й като няколко стотина малки звънливи нежни камбанки. Това беше едно от многото неща които я издаваха, че тя самата не беше обикновен човек. Другите неща бяха, по малко видими и не толкова значителни. Катрин гледаше момичето с любопитство и се наслаждаваше. Знаеше, че момичето стоеше като на тръни все едно беше на някакъв много важен и сложен изпит от който зависеше живота й. Отпи отново от чашката си и я измести настрани.
- А ти какво си? Като почнем по пътя на тази логика.
Въпросът беше глупав, но държеше да си поиграе още малко с нея преди да й разкрие тайната си. А и не знаеше дали може да й вярва. Може би работеше за семейство Кълън. И щеше да докладва и без това си имаше достатъчно неприятности с това семейство. Една от "дъщерите им" я мразеше. Макар, че да не знаеше защо е така. Не беше направила кой знае какво - само няколко неуместни шеги за мъжът й. Нищо повече. Беше правила много по лоши и ужасни неща на хора които й се смятаха за нейни приятели и те не я мразеха все още.
-Сем. Кълън знаят ли че не убиваш малки пухкави зайчета и кученца за да се храниш. А се храниш с хора?
Демоните обикновено сключваха сделки за душите на хората. Но в този случай Катрин едва ли имаше с какво да търгува или да предложи на момичето в замяна. Плъзна ръката си по бар плота и взе чашата на момичето, приближи я към устните си и отпи облизвайки се доволно. Уискито беше много по силно от водката с която се беше наливала досега. Точно за това обича и двете напитки - бяха силни!

Алена вече си бе наляла отново от уискито ... имаше чувството, че и то щеше да свърши скоро и нямаше как да излекува душата си, която не изпитваше все още нищо. Не й бе до забавления ... не й се правеше нищо. Не се бе чувствала така от доста дълго време. Очите й се преместиха от блондинката към чашата. Гледаше я няколко секунди, а след това изпи горчивата течност на екс.
Игнорира всичко, което блондинката до Лена каза. Не й хареса как започна разговора. Не, че нещо я засегна, но мислеше, че тази русокоска много добре знаеше за какво говори Алена и не мислеше, че трябва да пояснява какво е искала да каже.
- Попитах те нещо! Отговаряй - рече с твърд тон блондинката.
"Сем. Кълън знаят ли че не убиваш малки пухкави зайчета и кученца за да се храниш. А се храниш с хора?"
Когато чу тези думи, възможно най - силно и грубо се изсмя в лицето на жената пред нея. Как изобщо можеше и да си помисли такова нещо. Всеки човек, който познаваше Алена, не би могъл да си я представи да ловува в гората катерици и зайци. Всички знаеха, че тя не бе такава. Не можеше да се засити само с това или изобщо да се присъедини към семейство Калън. Мислеше си, че е по - добре да убива неблагодарните хора, отколкото онези сладки, малки животинки.
- Ти шегуваш ли се? Аз и семейство Калън? - продължаваше да се смее и говореше с подигравателен тон.

-Аз рядко се шегувам миличка.
Май беше време Катрин да се разкрие пред момичето. Иначе нямаше да бъде забавно да си играе с нея. Имаше хубаво тяло и звънливо гласче, като малко момиченце а да не говорим за малкото дяволито пламъче в очите й когато й беше споменала за сем. Кълън. Явно и тя си беше имаше неприятности с тях. Приближи се малко съм нея и дръпна чашката й настрани.
-Тихо скъпа.
Докато я гледаше в очите се усмихна леко. Можеше да усети как синьо-сивите й очи се променят. Първо станаха тъмно сини а после изцяло черни. Това беше общото между всички демони бяха черните очи. Те нямаха рога и опашки както си мислеха повечето хора. След няколко минути очите й отново се смениха връщайки нормалния си цвят. Това беше повече от достатъчно за да може момичето пред нея да се досети какво беше тя. Но за да е напълно сигурна Мартинез приближи ръката си към тялото й и отдели за част от секундата душата й. Нямаше намерението да я взима поне не й пред толкова много хора. Може би ако останеха насаме някой път.
А ти кога те превърнаха във кръвожадно същество което обича да напада невинни момичета и момчета.
Чашката й отново се озова до устните й. Бутилката беше почти празна. При Кат пиенето свършваше твърде бързо. Почука леко по бар плота и сервитьора донесе още една бутилка водка. С едно кимване посочи да донесе още едно питие и на момичето до нея.

Гледаше я в очите. Разбра веднага какво е. Тези очи. Как от красиво морско синьо, цветът им се смени на черно..такова черно като на чудовищата очите във филмите. Не се учудваше на това, че демоните съществуваха. Все пак от доста време се разнасяше слухът, че в града освен вампири и върколаци се разхождаха и други същества. Срещата й с това създание само потвърди думите на околните. Нямаше да се учуди и на това, ако след месец, два й кажеха, че съществуват и много други.
Сърцето й спря, макар и за секунда разбра какво е чувството. Даже нямаше и толкова, разбра какво е да нямаш душа. Бе чувала, че демона е доста по - силен от вампира и че може да направи доста неща, но Алена не вярваше, че е способен на това. Всичко обаче в момента губеше смисъла си. Тя си наля още от алкохола и отново го изпи. Надяваше се, че ако се напиеше напрежението, което таеше в себе си щеше да изчезне и повече нямаше да се появи.
- Преди много години. Може би около двеста, триста... Кой ги брои?! - отвърна момичето като се опита да прикрие това, че бе зашеметена и може би малко уплашена. Не искаше да си проличи и блондинката пред нея да си мисли, че може да я контролира, заплашва и използва. - Ами ти? Кога те превърнаха? Предполагам не си се родила така.
Не знаеше почти нищо за демоните и затова не знаеше какво точно да я попита, но може би днес щеше да опознае тези създания много добре.
- Алена, между другото - реши да се представи блондинката.

-Катрин Мартинез.
Усмихна се доволно. Беше успяла да й вземе ума и да я изплаши. Не че искаше да изплашва или да й причини болка. Момичето не й беше направило нищо. Ако се бяха срещнали преди 300/400 години Катрин щеше да я убие на място. Но не й сега. Усмихна се леко. Отдръпна ръката си и изпи още една чашка. За момиче което току що беше изпитало чувството да е без душа тя беше много любопитно същество. Май имаше една стара поговорка "Любопитството убило котката". Интересно в този случай кой ли играеше ролята котката.
-Родена съм много отдавна. Още преди да се родиш като човек даже. Мен никой не ме е превръщал родена съм такава. Имам и две по малки сестри които са малко по зли от мен. Майка ми беше много радостна, че й се раждат три дъщери.
Бяха минали поне 200 години от както Катрин за последно беше видяла майка си, баща си, сестрите си или някой от старият си живот. От както се беше издънила не се беше връщала при тях а скиташе сама през цялото време избягвайки каквито и да е контакти с тях. Знаеше, че сигурно им липсваше но и също така бяха ядосани че едва ли не ги е посрамила. Нямаше и намерението да ги види скоро време.
- И харесва ли ти да си такава?

Тя лека по лека отпиваше от питието докато не остана и една капка уиски в стъклената чаша. Остави чашата намира и се обърна към русокоската и й се усмихна.
- Мислех, че демоните се превръщат, но явно и се раждат такива - отвърна тя, а след това допълни. - Не съм много наясно какво могат другите свръхестествени същества.
Нямаше нужда да го казва, защото най - вероятно Катрин го е забелязала, но все пак да уточни.
- Две сестри? И къде са сега? - попита я тя. Може би на Катрин изобщо, не й се говореше за семейството, но това не я интересуваше. Нейното любопитство няма граници, а и се опитваше да завърже някакъв разговор.
- Дали ми харесва? - учудено рече тя. Ами досега не се бе замисляла над това. Харесваше ли й всъщност? Всеки ден да наранява невинни хора само за да се нахрани? - Може да се каже.
Всъщност това беше истината. Да, харесваше й. Харесва й как топлата, прясна кръв, която изпълваше гърлото й.
- Ами на теб? Харесва ли ти да си демон? - попита я тя и взе едната бутилка и си наля чашата до горе и я изпи на екс.

- Нямам голям избор. Малко или много ми харесва но понякога е и гадно.
Беше готова са говори за всичко но не и за семейството си. Това все още беше много болезнена тема дори и след 200 години изгнание. Но пък не беше учтиво да отбягва зададения въпрос на любопитното вампирче. Изпи още няколко чашки преди да реши как да й отговори. Може би беше добра идея вече да намали водката защото вече имаш огромен шанс до края на вечерта да се е напила а това нямаше да свърши добре. Погледна я и въздъхна леко.
- Радват родителите ни и стоят на топличко.
Едва ли имаше възможност Алена да получи повече информация за семейството на Мартинез колкото по малко знаеше хората за тях толкова по добре. Все пак там от където идваше семейството бяха известни с това, че са едни от най добрите наемни убийци. А родителите очакваха същото и от децата си.
- Има някои по нисши демони които се превръщат но тези които произлизат от древните родове се раждат такива.
Ръцете й почнаха да треперят леко определено имаше нужда от нещо което да й действа разсейващо и успокоително докато говореше за родителите си. Дръпна бутилката водка настрани и поръча коктейл. Нямаше намерението да спира пиенето просто да продължи да пие нещо по слабо нещо от което нямаше шанс да се напие преди края на вечерта. Наклони глава на една страна и погледна вампирчето можеше да усети сърцето й и се подсмихна леко прокарвайки показалец по лицето й.
- А ти защо дойде тук сладурче

- Гадно? И какви са минусите да си демон, Катрин? - продължаваше да любопитства блондинката и да й досажда. Беше ясно. Нямаше да я остави намира докато не разбере всичко. Не, че й пукаше особено, но просто искаше да издразни демонката. Искаше да види какво ще й отговори, защото очевидно бе една интересна личност.
- А ти защо не си при тях? - подло попита тя. Алена се досещаше защо не е с тях. Най - вероятно за я изгонили или е направила нещо много лошо и да. Но всъщност си нямаше и на представа.
Поне разбра що за същества са демоните.
- Не е ли очевидно? - отвърна тя грубо. - За да се напия и да се забавлявам!
Много добре знаеше за какво говори, но не мислеше да й разкаже какво се е случило с нея. Много малко хора знаеха за нейната история, но най - вероятно щеше да й сподели, когато и тя сподели нейната.
Не спираше да гледа палеца й, който бе върху блузата на Алена. Отдръпна се и взе бутилката с водка и си наля, а след това изпи няколко чаши подред.

-Много си хитра и любопитна.
Много въпроси накараха Катрин да се засмее. Може би щеше да отговори на всеки един от тях но всичко зависеше от това колко питиета изпиеше още. В момента имаше чувството че в този бар не стоят две свръхестествени пораснали същества а едно малко детенце което искаше да научи всичко за новата си занимавка за отрицателно време. Алена наистина беше една любопитна котка а това се харесваше на демонката. Мартинез харесваше дръзките и смели хора и ненавиждаше страхливците. Отпи отново от питието си и започна да си играе с черешката която служеше за украса и декорация.
- Минусите има по нисшите демони са длъжни да се подчиняват на по висшите. И веднъж бъдат ли изгонени демоните много трудно и почти невъзможно е да се върнат.
Общо взето имаше и други минуси, но в момента Кат просто не се сещаше за тях или просто не искаше да ги казва на момичето пред нея, все пак се познава от няма и няколко часа и не знаеше дали няма да използва тези неща срещу нея.
- Освен това нямаме рога и опашки както си мислят повечето хора. Това са просто суеверия измислени от продуценти и режисьори за да продават нелепите си филми за свръхестествени същества. Обикновено всеки демон има различна дарба освен основните които притежават всички демони. тя е специална и уникална. Няма два демона които да имат еднакви дарби.
Докато обясняваше Катрин имаше чувството че отново се е върнала в училище и в момента тя е на мястото на учителката си а Алена и новата любопитна ученичка. Изпи питието си и се замисли за последния въпрос на който не беше отговорила.
- Ами просто така. След последната ми задача реших да си взема малко почивка.
Надяваше се този отговор да задоволи любопитството на вампирката, защото не искаше да й разказва цялата история по изгонването й. Поне не още.

- Такава съм си - отвърна блондинката и се усмихна. Любопитството понякога беше хубаво нещо, а понякога не. Зависи. Не бива да се прекалява. Особено с човек като Катрин. Може би, ако продължава да задава въпросите си и да й досажда, може Мартинез да задържи душата й за по - дълго от част от секунда. Трябваше да си постави граници, но едва ли щеше да спре. Искаше поне още малко да по - любопитства. Личеше си, че не бе от хората, които споделят, но ако Алена я накара да изпие още няколко чашки щеше да се получи. Но всъщност и тя не знаеше каква е нейната цел.
Всичко й светна, след като чу какво каза за нисшите и по - висшите демони. Тя бе изгонена, най - вероятно. Едва ли би напуснала родното си място ей така и явно сега се опитва да прикрие тайната си, но тази тайна нямаше да е за дълго тайна.
- Аха, благодаря за поясненията все пак - рече момичето и след това се обърна и повика сервитьорката.
- Още двадесет и една текили, моля текили, моля - казах щом се приближи. Тя ме изгледа странно, но после се отдалечи кимайки ми в знак, че поръчката ми ще бъде изпълнена.
Катрин от друга страна беше направил още по-изненадана и по-скоро объркана физиономия.
- Какво? Да не си глътна езика? Или се задави с коктейла си - посочих към вече почти празната й чаша.
Нито един от отговорите на русокоската не задоволиха Алена, но тя все пак не се отказа и продължи.
- И каква беше последната ти задача, Катрин?

Малко хитро змийче. Явно Алена беше готова на всичко за да изкара цялата история на Катрин наяве. Но и Кат нямаше да се предаде лесно и тук от така да й разкаже за всичко. Отпи отново от питието си докато гледаше как сервитьора реди чашките шотове пред тях. С толкова много шотово можеше да се играе игра на шотове. А в тази игра демонката беше много добра. Остави полу празната си чаша и взе една от чашките и я изпи на екс.
-А не мило ми вампирче преди да ти разкажа още нещо ти ще ми разкажеш за себе си.
Докато говореше синьо-сивите очи на Катрин се впиха в другата блондинка предизвикателна а показалеца й отново се плъзна по нежната блечно бяла буза за няколко секунди след което отново се заигра с полу празната си чаша с коктейл. Истината беше, че Мартинез не беше разказвала на никой за последната й и така фатална мисия при която я бяха оковали и бяха убили човека който беше обикнала пред очите й. Все пак това не беше разговор който се водеше ей така между другото или разговор който се водеше по време на вечеря.
- Ако искаш да разбереш нещо повече за мен и ти ще ми разкажеш за теб. Ти от къде си? Какви способности имат вампирите? Какви са негативните страни и какви позитивните? Хайде почвай вампирче имаме и пре достатъчно питието докато ми разказваш.

Явно нямаше да бъде чак толкова лесно, както Алена си мислеше. Е, всъщност щеше да й разкаже някой неща, но и някой ще спести. Не искаше да й разказва всичко и реши да започне нейният измислен донякъде разказ.
- Аз съм от едно малко градче, което най - вероятно вече го няма на картата на света. А за вампирите, мисля, че много добре знаеш какви са им способностите. Има доста плюсове, но и минуси, особено, ако се сблъскаш със семейство Кълън и не се храниш с малки животинки - рече тя, а след това допълни. - Доволна ли си?
След малко текилите, които бе поръчала пристигнаха. Блондинката взе три и ги изпи на екс. Алкохолът се разля в устата й, а после надолу по гърлото й, за броени секунди. Наподобяваше малко усещането, когато пиеш горещата кръв на някое безпомощно същество, но илюзията не продължаваше много дълго.
След като Катрин не реагира веднага просто Алена избута десет от текилите към нея.
- Сега е твой ред - отвърна тя и се подсмихна лукаво. - Разкажи ми нещо повече за теб.

Преди да започне да говори изпи три от шотовете един след друг и се усмихна доволно усещайки как питието изгаря гърлото й. А сега какво да разкаже на любопитното вампирче. Имаше цяла камара от малки безобидни факти които можеше да каже на момиче и да задоволи любопитството й.
- Ами добре да видим. Обичам старите гради. Имам гарга казва се Шадоу. Алергична съм към цигарен дим. Обичам да пия водка и уиски. Като малка сплитах косата си на малки плитчици. Преди три години имах светло сини кичури.
Демонката изпи още няколко шота и си поръча още един коктейл. Усмихна се щом сервитьора донесе коктейла и си взе една купа с кърваво червени череши. Похапваше си сладко и се облизваше доволно. Черешките бяха нещо което преди малко беше забравила да сподели с Алена, е време е да поправи тази дребна грешка.
-Освен това обичам череши и банани и авокадо. Ябълки не чак толкова и портокали. А сега няма ли да ми разкажеш истинската си история?
Не беше толкова глупава че да се върже на общите приказки за слънчевия град и така нататък. Това, че беше руса не я правеше глупава. Остави плодчетата настрана и изпи още няколко шота. Определено тази вечер щеше да има неочакван край.

Всичко, което Катрин каза изобщо не задоволи любопитството на вампира. Това бяха само някои дребни факти, които изобщо не я задоволиха. Явно тези текили нямаше да й свършат особено голяма работа. Може би трябваше да накара Катрин да се отпусне и всичко щеше да си изпее.
- Много интересна информация - отвърна с леко груб тон и след това погледна към останалите малко шотове на масата. Усмихна се палаво и взе да взима една по една чашка и да ги изпива на екс, докато не свършиха.
- Няма нищо за разказване, а и да имаше едва ли щях да споделя на човек, който срещнах едва преди един, два часа - отвърна блондинката и се подсмихна.
Реши да задейства и план б). Може би, ако не чак толкова пияна, може да я накара съвсем да се отпусне и какво ще стане не се знае.
- Какво ще кажеш да потанцуваме? - попита я тя. Не й искаше и отговора, а направо стана и я хвана за ръката като я заведе към дансинга.
Музиката кънтеше в ушите й, а те скоро се оказаха притиснати от всички страни от други танцуващи, които обаче, за разлика от тях, не бяха пияни.

- А защо мислиш че аз ще споделя историята си с човек който съм срещнала преди един два часа сладурче
С едно движение дръпна Алена по близо до себе си и по далече от останалите пияни танцуващи. Имаше чувството, че всеки момент някой от танцуващите ще почне да повръща. Катрин наистина не разбираше хората - сами се самоубиваха развивайки бъбречни болести от алкохола или рак от цигарите. Но това си имаше и добра страна - така много по бързо прибираше душите на "длъжниците" си. Докато танцуваха Катрин мислеше за казаното от вампирката. Беше необичайно някой който не познаваше демонката да се държи така с нея.. Приятелски дори и след като забра че взима души. Това чувство определено можеше да се хареса на Мартинез.
- Хубаво танцуваш. Какво ще кажеш за още едно питие след танца.
Надяваше отговора да е положителен, все пак още едно две питиета едва ли щяха да й навредят. Не е като да получат бъбречна криза или нещо подобно най много да се напият а това се оправяше с махмурлук на другата сутрин и много голямо главоболие което за щастие се лекуваше с аспирин.
- Питаше ме за последната ми мисия. Беше да убия важен за мен човек. Отказах и бях наказаха. Близо 40 години бях окована в 66 вериги а след това като ме пуснаха сама напуснах и реших да тръгна по света. Аз все още събирам души и никога няма да спра.

Алена си призна, че Катрин е наистина доста добра танцьорка. През живота си не бе виждала много хора да танцуват така добре, а  за  дългия й живот беше видяла наистина доста хора, които си нямат и понятие от танци. Имаше предчувствието, че нейният план ще проработи. Даже щеше другата блондинка щеше да сподели повече от нужното, което определено щеше да задоволи любопитството на Милър. След малко танца свърши и Алена хвана Катрин за ръката. Седнаха си на местата и синеокчката отново повика сервитьорката.
- Още петнадесет от същото! - поръча тя.
Както си и бе помислила - плана й проработи. Усмихна се палаво и след това зададе поредният си досаден и любопитен въпрос.
- И кой е бил чак толкова важен за теб, че си отказала да го убиеш?
След около пет минути поръчката й дойде. Тя изпи три поредни шота текила на екс и зачака с любопитство отговора на блондинката.

- Първоначално щях да взема душата му в замяна на нещо по хубаво. Но тогава забелязах, в него нещо повече от поредната жертва. Освен това той не ме виждаше като чудовището което ще се появи примерно след 10 или 20 години и ще го убие е като обикновено момиче. Беше специален и затова не пожелах да го убия. Харесваше ми как се чувствах с него. За момент даже му позволих да ме убеди, че е възможно да сме заедно далеч от семейството ми. Но този момент свърши бързо. Баща ми го уби пред мен. А останалото ти го казах любопитно зайче.
Докато разказваше спомените нахлуха в съзнанието на Катрин. Спомена за убийството, беше един от най болезнените спомени за демонката. А спомена за това, че я държаха окова близо половин век вече не създаваше никакво впечатление. Даже се радваше. Ако не я бяха оковали щеше да убие баща си на мига и да си навлече още повече проблеми от които няма измъкване. Но сега тя се чувстваше спокойна и сигурна. Не беше забравила стореното, но знаеше че ще намери друг по болезнен начин да му отмъсти.
-А сега е твой ред разкази ми твоята история.
Катрин придърпа към себе си няколко чашки и ги изпи една след друга. Този вечер започна да й харесва все повече и повече